Обикновена леска по-често формира храстовиден хабитус и достига малки размери, но се среща и като дърво с височина до 10м. Короната е широкояйцевидна, плътна, тъмнозелена. Кората е гладка, сиво-кафява, с множество лещанки. Младите клонки са жълтениково-сиви, покрити с жлезисти власинки и осеяни с продълговати лещанки. Пъпките са яйцевидни, покрити с дребни люспи и власинки.

Листата са прости, разположени последователно. Те са широкояйцевидни, със заострен връх, сърцевидна основа и двойно назъбена периферия. Отначтало са овласени от двете страни, а по-късно само отдолу по дължината на жилките, които са силно изпъкнали. Отгоре са тъмно-зелени, а отдолу са по-светли. На дължина достигат до 13см. , на ширина до 10см. Листнана дръжка е покрита с власинки и е дълга до 2см.

Мъжките цветове са събрати в цилиндрични, зеленикаво-сиво реси. Те се появяват през лятото по две до четири по върховете на късените клонки. По време на цъфтежа увисват надолу и стават свежо жълти. В началото на вегатационния период плодовете са зелени на цвят, но по-късно потъмняват и придобиват меднокафяв цвят. Плодната люспо се разраства и обхваща почти целия плод. Обикн. леска започва да плодоноси още на четвъртата година, а плододаването е ежегодно и обилно. Средната кълняемост на семената е около 50% и се запатзва 1-2 год. Освен чрез семена, много лесно се размножава чрез коренови и пънни издънки и бързо заема свободните пространства. Страничните разклонения са почти хоритзонтални.

Обикновената леска е екологески пластичен вид. Тя е студоустойчиви вид, но расте успешно и при по-топъл климат. Макар че е светлолюбива, понася извесно засенчване и може да се види както на открити места, така и като подлесен елемент. Най-добре расте на богати, дълбоки, рохкави почви.